Мемориален комплекс Антонивановци - яз. Въча

В Западните Родопи през периода 1941-1944 г. оперира партизанският отряд „Антон Иванов“. Партизанското движение започва с формирането на Баташка чета на 2 септември 1941 г. и Кричимска чета през февруари 1942 г. Те водят сражение над село Батак. След редица сблъсъци с полиция и блокади, те се разделят на по-малки групи. Обединението им на 14 февруари 1943 г. дава началото на отряда „Антон Иванов“. Негов командир е Георги Ликин, помощник-командир – Георги Чолаков, а политкомисари са Георги Кацаров, Лев Желязков и Димитър Петров. В памет на отряда е издигнат паметник на брега на язовир „Въча“. През лятото на 1943 г. броят на партизаните се увеличава от 40 на 100 души. Извършват са нападения над предприятия и железопътни гари, използвани от германските войски, както и ликвидирани са дейци на режима. На 30 юни 1943 г. се провежда тежко сражение с войска и полиция край с. Фердинандово. Акции са проведени и около Пещера, в горското стопанство „Чукура“ и с. Змеица. Боеве са водени и в местността „Белия кантон“ между Доспат и Пещера, както и в държавното горско стопанство „Куртлуджа“. През есента на 1943 г. отрядът наброява вече около 200 души. При акции понякога се разделя на три чети: „Петър Ченгелов“, „Георги Жечев“ и „Стефан Божков“. Атакувани са горски пунктове и стопанства. На 6 октомври е извършена едновременна акция срещу седем обекта, между които са овладени гара Кричим и гара Дорково. От разраслия се отряд през ноември 1943 г. се формира чета „Братя Кръстини“, с което се поставя началото на Партизанска бригада „Чепинец“. През зимата на 1943 г. по-голямата част от отряда, 143 души, установява лагер под връх Карлък (днес Баташки снежник). През февруари 1944 г. жандармерията блокира достъпа им до населените места. Група партизани успява да се промъкне през блокадата към Батак за храна, но е открита и принудена да води бой при „Търновица“ с превъзхождащ противник. В този бой загива помощник-командирът Георги Чолаков. Партизаните напускат зимния лагер и започват тежък преход през Родопите, преследвани от армия и жандармерия. Отрядът е обкръжен и след няколко ожесточени битки е разгромен в местността „Сухото дере“ близо до река Въча. Загива и командирът Георги Ликин. След десетдневни боеве оцеляват 32 партизани, които се присъединяват към Първа родопска бригада „Георги Димитров“.

Категории / Тагове

Информация

Отзиви